Наследството на Бари

Моето семейството имаше куче. Казваше се Бари Наит. Викахме му още Баритош, Баритошев, Баритошко, Торонгаш, Пальок, Черньо, мр. Президент и др. Черен среден пудел. Около 12 килограма. Живя точно 3 години. Почина на рождения си ден. Нашето прекрасно пале вече го няма, но то ни остави наследство, което ще споделя с всички Вас, попаднали на тази страница.

Сутрин, когато се будехме Бари идваше при нас. Въртеше опашка, подскачаше по кревата, донасяше играчка и се радваше безкрайно много. Радваше се, че денят започва и той ще е с нас. За него беше без значение, как е минал предния ден, как е минала нощта - радостта му беше безгранична всяка една сутрин. Ако искахме да станем от кревата, трябваше да му върнем порядъчна доза гушкане, игра и радост.

Ако някой от нас изчезнеше от полезрението му, дори за 5 мин., когато се върнеше започваше бурно посрещане. Радостно джафкане, подскачане, въртене на опашката и подкана, да му отдадеш внимание, любов и радост. И за да продължим с ежедневните си задължения, трябваше да му отделиш достатъчно внимание, любов и радост.

Когато станехме прекалено сериозни или заети със задължения, той идваше при нас. Подбутваше ни с носле или с лапа, за да привлече вниманието ни. И ако успееше, с безкрайна радост носеше, някоя от любимите му играчки и започваше весела игра. Ако пък не успееше, не се тревожеше - лягаше до/върху нас и се сгушваше в очакване.

Има още безкрай подобни истории с нашето пале. Можем да разкажем 1001 вероятно, а може и повече. Но това, което се случваше с нас, когато Бари е наоколо, са вулканите с радост и любов които изригваха от сърцата ни - и не само към него - към всичко заобикалящо ни.

Ето защо пиша тази няколко реда, за да Ви споделя, че не Бари поставяше в нас радостта и любовта. Той само ни учеше как да я откриваме и да я споделяме. И сега, когато го няма, Ви споделям наследството, което ни остави:

Всяко същество на тази земя се ражда с вулкан от радост и любов в сърцето си. Не е лесно да ги активираме, и на много от нас са ни необходими проводници, като Бари, но те са там. Изпитвайте радост, когато видите любими хора - не пропускайте никога. Изпитвайте радост сутрин, все едно ги е нямало цяла вечност. Показвайте им любов и за всичко, което правят. Прегръщайте ги, целувайте ги и им се радвайте. Вулканите в сърцата ни са безкрайни. Те никога няма да свършат.

Довиждане наше малко пале. Ще се видим в безкрайни полета - и да знаеш, ще донесем зелената гума.